Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Джон Фoлк: Повечето хора запомнят най-добре това, което са научили извън училище

Могат ли музеите да се превърнат в основни точки за акумулиране на знания?

В България процесът по трансформацията на музеите вече е частично започнал

| Репортаж
Снимка: Национален военноисторически музей

"Привърженик съм на идеята, че ученето не е задължително прерогатив на училището. Повечето хора запомнят най-добре това, което са научили извън училище". Думите са на американския учен в областта на психологията Джон Фoлк. 

Той изследва музеите като места за акумулиране на знания.

"Оказва се, че музеите са чудесни лаборатории за учене и обучение. Започнах да градя кариерата си като изследовател на музеите, не заради това, че обичам музеите, но защото смятам, че те са места за учене, където хората имат право на избор и контрол върху това, което ще научат.“

Музеите, като обект в изследванията на Джон Фoлк са свързани с две неща: благосъстоянието за хората, което музеите създадат и действителната икономическа стойност за обществата.

"Проучването се опитва да разбере каква е стойността на музеите, като започва с допускането, че десетки хиляди хора по целия свят ги посещават всяка година. И повечето от тях не са задължени да ходят там, но има някаква причина, поради която отиват. Те мислят, че музеите имат някаква стойност. И изследването се занимава с това как можем да дефинираме и измерим тази стойност".

Фoлк стига до заключението, че основната причина хората да посещават музеи е тяхната фундаментална нужда от благополучие.

"Помислете за това, че ако задоволим основна човешка потребност, която има стойност, то тогава можем да сложим цена на тази стойност. И мотивацията зад това остойностяване е, че механизмът за правене на политики са парите. Политиците и спонсорите управляват пари, поради това трябва да можем определим икономическата стойност на нещо като музейно посещение например.“
Джон Фoлк
Така възниква въпросът какво кара хората да посещават музеите. И отговорът е  знанието. Знанието, което музеите съдържат чрез експонатите, които са показани е това, което търсят хората. Но ако един музей не е способен да предаде това знание или конкретен исторически разказ по начин, който да е достъпен за по-широки общности, тогава и посещаемостта е по-ниска и икономическата печалба е по-малка.

"С малко по-големи усилия музеите могат да станат по-достъпни за повече хора и по този начин да бъдат по-полезни за общностите и обществата. Ще ви дам един пример. Той не е най-добрият пример, но е един от последните добри примери. В Саудитска Арабия посетих изложение, наречено "Парфюми от изтока" в Националния музей в Рияд. Ставаше дума за историята на Близкия изток през парфюмите. Но най-интересното за мен беше, че те използват технология, която ти позволява да помиришеш всяка една от съставките на парфюмите. Използвали са листенца от рози и имаш възможност да натиснеш копче, което завъртайки контейнер с розови листенца, разпръсква техния аромат, който може да усетиш. Чрез този тип неща музеите могат да позволят на посетителите да усетят света по начин, който иначе не биха могли.  

В България процесът на трансформацията на музеите вече е частично започнал. В Русе преди 15 години правят проучване сред децата каква част от тях са посетили Историческия музей в града. Оказва се, че едва 20% са били в музея. Така общината решава да създаде малка книжка - "Русезнание", с помощта на историци и образователни експерти, в която на достъпен език е описана историята на града. Учителите преминават също през специално обучение в музея, тъй като са задължени да включват в учебната програма за 3 - ти и 4 - ти клас задължително провеждане на занятия в русенския Исторически музей. Така интересът на децата става толкова висок, че те започват да посещават сами музея и да водят своите родители в него.

Академия "Муза" на фондация "Америка за България" също цели да събере различни участници, свързани с музейното дело - историци, дизайнери, архитекти, директори. Като чрез игра участниците преобразяват някоя секция от музея, така че да стане по-интересна за посетителите, разказа Надя Захариева от фондацията.

Вдъхновена от резултатите, които Академия "Муза" постига, Весела Герчева от Нов български университет инициира създаването на нова магистърска програма, която започва от октомври и е посветена на създаването на нови музейни експозиции.

По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Наградиха екипите на Държавния авиационен оператор, върнали 170 българи от Ливан

Служебният премиер Димитър Главчев и служебният министър на транспорта и съобщенията Красимира Стоянова наградиха екипите на Държавния авиационен оператор, които евакуираха близо 170 български граждани от Ливан. Премиерът подчерта, че за акцията са спомогнали българските и партньорски служби. Втора група от наши сънародници се завърна от Ливан..

публикувано на 04.10.24 в 16:17
Левон Манукян, Личен алхив

Съдът отказа на Левон Манукян да намали гаранцията му от 50 000 лева

Пловдивският окръжен съд отказа да намали определената гаранция от 50 хиляди лева за обвинения за служебно присвояване в особено големи размери директорът на театъра в Разград Левон Манукян.  Решението на магистратите е окончателно.   Бившият вече директор на Театрално-музикалния и филхармоничен център в Разград има време да внесе..

публикувано на 04.10.24 в 16:08
Станимир Михайлов

Станимир Михайлов се връща начело на НЗОК следващата седмица

Освободеният преди няколко месеца управител на Здравната каса Станимир Михайлов се връща на поста си в началото на следващата седмица, научи БНР от свои източници.  Т ова ще се случи по силата на решението на Конституционния съд, което отмени решението на парламента за предсрочното освобождаване на Михайлов. Съдебното решение беше обнародвано в..

публикувано на 04.10.24 в 15:49
Лъчезар Желев, кмет на село Бреница

Жителите на Бреница не издържат на безводие, блокират пътя Кнежа – Плевен

На протест излизат в неделя жителите на село Бреница, община Кнежа заради безводие. Местните жители ще блокират пътя Кнежа – Плевен при отбивката за Бреница. Сред тях ще бъде и кметът на селото Лъчезар Желев, който се чувства безсилен, за да реши проблема с водата. "Ние сме без вода от миналия четвъртък и подобно безводие имаше и в..

публикувано на 04.10.24 в 15:45
гл. инсп. Манол Ланолков

Няма голямо струпване на леки автомобили на ГКПП "Калотина"

Между 350 до 450 тежкотоварни автомобили преминават за 12 часа от българска страна граничната проверка на ГКПП "Калотина". Към Сърбия са пътували повече хора през активния летен туристически сезон. Проверката е до 1 минута на вход и 2 на изход за товарните коли. Когато има по-голямо струпване на автомобили се отварят максимален брой..

публикувано на 04.10.24 в 15:40
Людмила Петкова

МФ очаква през декември да бъде покрит инфлационният критерий за влизане в еврозоната

Министерството на финансите очаква през декември да бъде покрит и последният критерий за присъединяване към еврозоната, съобщи служебният вицепремиер и ресорен министър Людмила Петкова. Това е инфлацията, като в 2-седмичен срок след изпълнението ѝ България ще поиска нова оценка.  Петкова представи динамиката на структурата на финансовата..

публикувано на 04.10.24 в 15:29
Израелски въздушни удари в Южен Ливан, 01 октомври 2024 г.

Ахмед Баша: България не е място за терористични актове

Ако има терористични актове, няма да са от ливански граждани или от държавата Ливан. Мисля, че тук положението е стабилно, а и България не е място за тези действия. Това коментира за опасността от бежанска вълна и терористични актове в интервю пред БНР бизнесменът Ахмед Баша, който е завършил у нас журналистика и живее тук. Преди дни..

публикувано на 04.10.24 в 15:16