Преосмисляне на миналото с "Варненско лято" 2023

Когато става дума за празник на театъра у нас, при това не просто на българския, а на световния, от вече 31 години насам аналогията е само една – "Варненско лято".

Международният театрален фестивал е еталон за времепространство, което издига в култ играта в нейния най-възвишен вид. Тази година това го затвърждават всичките 25 спектакъла, които показват най-доброто от българската и международна театрална сцена през изминалия сезон.

Разпръсната на различни сцени и места във Варна, фестивалната програма представя истинско разнообразие от теми, усещания, подходи, визуални изживявания и чиста форма театър. Разделена в четири модула – българска и международна селекция, шоукейс (в буквален превод – витрина) и паралелна програма – тя кани зрителите на емоционално пътуване навътре към себе си и към човешката природа и душа въобще. Само си представете през какво преминава човек за десет дни театър и ще си дадете сметка за какво самоанализиране и преосмисляне на важните за нас въпроси говорим.

Театралното събитие на сезона – "Орфей" на Йерней Лоренци от Народния театър; "Коприна“ на Диана Добрева – първият български спектакъл, селекциониран и успешно представен на световната Театрална олимпиада, която тази година се проведе в Унгария; спектаклите, които представят кризите на модерния европеец "Това не го казвай!“ и "Дишай“. Някои от най-ярките постижения от българския театър през последната година, в това число и на театъра домакин, като: спектаклите под режисурата на Стайко Мурджев "Укротяване на опърничавата“ и "Дебело прасе“; "Юн Габриел Боркман“ от Ибсен и "Ботушът“ от Лило Петров на Варненския театър; "Чест“ под режисурата на Ивайло Христов. Най-доброто от британския театър също е показано, само че на киноекрана – "Чайка“ с участието на Емилия Кларк, което всъщност е и нейният дебют в театъра. Част от фестивалната програма е и танцовият пърформанс на Марион Дърова "Свободно падане“, в който участва и актрисата Мартина Апостолова.

Силен акцент в това издание на "Варненско лято" има и върху спектаклите на открито, които този път са четири на брой и са от Чехия и България. Долавя се и вечният надслов за любовта във всеки от спектаклите, особено в "С гръб към залеза“ и "За любовта…“ по текстове на Яна Борисова. Включени са и запомнящи се срещи със специални гости, като изтъкнатия и световно признат театрален теоретик, дългогодишен преподавател в Сорбоната проф. Патрис Павис и режисьорката и драматург, за която може би всички говорят, макар това да не се казва, Саломе Льолуш.

Впечатление в програмата на фестивала прави и една международна конференция, която повдигна отдавана задавани въпроси.

Как пишем, разказваме, говорим за културата ни от периода 1945 – 1989 година? Какви са историите на изкуствата от това време? Защо всъщност се оказва, че за да погледнем реално на преминалия през нас режим и да разберем коя е доминантната историческа перспектива, ако изобщо има такава, ни е нужна дистанция?

"Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“ беше точната тема на конференцията и в нея взеха участие изследователи на културните процеси и театрали от България и други страни от Източна Европа.

Проф. Венета Дойчева, преподавател в НАТФИЗ, обясни например как е възможно да се напише историята на българския театър от епохата на социализма. По нейни думи театърът винаги се е интересувал от миналото. Той е един жив организъм, феномен, в който присъстват следи от това минало и едно активно отношение, дори зависимост от него. В същото време обаче театърът винаги ще се опитва да преодолее неговите окови. Защото в крайна сметка той не иска да бъде старомоден, да бъде театър от миналото, или онова, което Питър Брук нарича "мъртъв театър“, а да бъде чисто и просто съвременен.

Д-р Йенс Рихард Гирсдорф от Университета Конкордия в Монреал, който представи изследванията си върху политическия аспект на танцовото изкуство и причината 34 години след падането на Берлинската стена все още да се говори за източногерамнски танц, е на мнение, че нямаме пълно разбиране за идеологията на комунизма. 

А според доц. Петр Христов – театрален критик, преподавател и преводач от Чехия, да се говори за миналото е повече от важно, но и извънредно трудно. Трудността идва от това да намерим подход към собствената си история. Доц. Христов представи културата като дом на народа и историята и съвремието на чешките театри и културни сгради.

В международната конференция за преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма, която продължи два дни в три панела, участие взеха още д-р Юстина Михалик-Томала от Полша, професорите Камелия Николова и Николай Йорданов от Института за изследване на изкуствата, доц. Александър Донев от същия институт и журналистът и философ Тони Николов. Те обсъдиха въпросите на миналото и най-вече – как може да бъде намерен балансът между безпристрастния анализ на художествения език и оценката за гражданска позиция на неговите създатели. И изглежда, че пред всичко наистина се нуждаем именно от дистанцията на времето, за да разберем.

Още подробности за конференцията чуйте в звуковия файл.

Международният театрален фестивал "Варненско лято" 2023 ще продължи до 10 юни. Той се организира от фондация "Виа фест“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Община Варна чрез Национален фонд "Култура“, Чешкия център в София и Първа инвестиционна банка.

Снимки –  "Варненско лято"