Младите хора искат идеологически ориентири – това е начинът да знаят как и какво избират

Социолозите ни изследват по това, което им казваме. Често ги обвиняваме, че представят един повърхностен и неверен обществен образ. Оскар Уайлд, от друга страна, е казал: "Само повърхностните хора не вярват на повърхността."

Пред прага на поредните избори в "Нашият ден" разговаряме със социолога Мила Минева за ценностните грешки, които избирателите допускат. Дали големите категории като добро и зло, истина и лъжа, справедливо и несправедливо трябва да надделяват в политическия избор над прагматичните и не толкова дълбоки лични мотиви?

В началото на разговора Минева заявява: "Всекидневният ни живот зависи от тези, които ще изберем." По думите на социолога не е необходимо да търсим толкова дълбоко в душата си правилния за нас избор. "Нека се опитаме да намерим тези, които ни разказват свят, с който можем да се идентифицираме, свят, за който сме готови да рискуваме, за да го постигнем", призовава Минева, според която най-лошото, което може да направи човек, е да се откаже да участва. "Гласуването е начинът да кажем, че ние сме автори на собствения си живот", смята Минева.

Според Минева всеки има свои собствени ориентири, които са по-скоро ценностни, отколкото партийни. "Много стара грешка на социалните науки е това противопоставяне на емоционалното и рационалното – дългото убеждение на политолозите, че политическите избори са рационални. Социалните науки откриха, че не е толкова твърда границата и много често вземаме рационално-емоционални решения", заявява социологът.

• Стефан Георгиев: Политиката е цялостен процес на общуване

Минева споделя мнението, че прагматичните избори са най-добрите избори и допълва: "Колкото повече преместим очакванията си към публичния живот към минималната форма на взаимодействие, толкова по-добре ще живеем."

Гостът обръща внимание на това как политическите послания достигат до обществото. У нас се налага партийното фенство и непоследователното медийно говорене, което, от своя страна, води до неадекватна интерпретация. Минева е убедена, че няма невинни в този процес.

Често самите социолози са объркани от поведението на обществото и от разминаването между статистиката и реалността. Натрупал се е глад за по-задълбочено изследване на социалните процеси, защото бързото знание вече не е достатъчно, по думите на Минева. Да се изследват обществените практики в по-дългосрочен план, е по-сложно и времеемко, но се налага като тенденция в световен план, пояснява социологът.

• "Крайни разкази" и реидеологизация – редуцира ли се политическият процес?

Според наблюденията на Минева българският политически живот е по-партийно ориентиран и все по-рядко слушаме да се говори за политически решения. Това, според социолога, е основната причина младите хора в България да са привлечени от американската политика. "Те искат да се говори за политическото по друг начин. Не им е интересен партийният живот. Ако искаме да върнем младите, трябва да спрем да говорим за партийния живот и да започнем да говорим за възможни политики. Младите хора искат идеологически ориентири –  това е начинът да знаят как и какво избират", смята Минева.

Социологът обяснява, че при правенето на избор ценностите са важни, тъй като човек не може да предвиди всички политически решения, които ще бъдат взети, но може да избере тази политика, която е най-близка до потребностите му. Минева завършва с думите: "Няма нужда да правим връзка между представителство и щастие."

Целия разговор чуйте в звуковия файл: