В Пловдивския медицински университет се намира първият български биопринтер. Това нарежда страната ни сред европейските лидери в здравните иновации, свързани с принтирането на тъкани и органи. Интердисциплинарен екип от лекари, фармацевти, дентални специалисти, биолози и експерти по медицинско право изследват огромните възможности и потенциалните рискове на тази напреднала технология. Доц. Десислава Бакова от катедра "Управление на здравни грижи" във Факултета по обществено здраве на МУ - Пловдив говори в "Нашият ден" за възможностите, етичното и правно регулиране на технологията за биопринтиране.
По думите на доц. Бакова иновацията, която е обект на генното инженерство, се развива мълниеносно. При биопринтирането се изисква задължително използването на биотиним – вещество, което се състои от някакъв естествен компонент, пояснява специалистът.
"Предвид огромните ползи, които се отчитат в областта на науката, решихме да се замислим за евентуално етично и правно регулиране на тази технология, което би помогнало тя по-успешно да се развива", заявява доц. Бакова и допълва, че макар и на експериментално ниво биопринтирането вече отключва някои интересни казуси.
Ползите от произвеждането на органи от естествен материал биха били безспорни за пациентите, нуждаещи се от трансплантация, като технологията би дала възможност да се произвеждат персонализирани лекарства за тези пациенти, би осигурила по-равен достъп до лечение и би минимализирала риска от дискриминация.
Доц. Бакова изрежда и още добри възможности – развитие на регенеративната медицина, обучение на студенти с реални принтирани модели, прецизиране на оперативните дейности и повишаване на информираността на самите пациенти за това, което се случва с тях.
По думите на доц. Бакова противниците на технологията се водят от съображения, свързани най-вече с безопасността на пациентите във физиологичен план. Няма гаранция, че биопринтираните тъкани и органи няма да бъдат отхвърлени от организма на пациента след операция. Може да възникнат и неочаквани автоимунни проблеми.
Новата технология насочва вниманието и към етичния въпрос за самомодифицирането на хората и за съвременната здравна култура, обръща внимание доц. Бакова. Тя задава примерен въпрос – защо някой би спрял цигарите, ако реши, че просто може да си принтира нов бял дроб?
Доц. Бакова акцентира върху необходимостта от стриктното спазване на правилата, гарантирани от Конвенцията за защита на правата на човека. Важни аспекти са правото на информирано съгласие на пациентите при използването на тази технология, защитата на личните данни в чувствителната сфера на цифровата медицина и въпросът за собствеността. Една принтирана тъкан чия собственост е – на пациента, на фирмата на специалистите? Този въпрос, според доц. Бакова, е сред най-трудните за решаване, затова е нужно усилията на експертите да се насочат към предварително създаване на правни регулации. Те би следвало да бъдат обхванати в единен, правно обвързан акт на международно равнище, смята доц. Бакова.
На регулация подлежат процесът на въвеждане и употреба на технологията за биопринтиране, легалните дефиниции на всички основни термини в областта, единната правна класификация на продуктите и работните процеси. По думите на доц. Бакова задължително трябва да бъде гарантирана поверителността на медицинската информация на всеки пациент.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Малко по-малко от месец ни дели от една от най-очакваните вечери за гейминг общността – голямата нощ на игрите, позната като Sofia Game Night. Това е най-голямото събитие за видеоигри, мобилни приложения и настолни образователни игри в България. За втора поредна година събитието ще включва не само изложби, но и лекционна част, в която ще се..
Защо в продължение на две години бившият ръководител на "Човешки ресурси" в ОДМВР (полицията) в Пловдив води битка в съда и иска да докаже, че неговият отдел е бил преструктуриран, за да бъде назначен ексдиректорът на местната дирекция на МВР Димитър Балев? Какъв е Частният случай на Траян Тодоров от град Пловдив? Той води 2-годишна съдебна битка в опит..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" имахме удоволствието да разговаряме с д-р Ани Шкодрова – психиатър с дългогодишен опит и съосновател на център "Емпатиум", посветен на психичното здраве и възстановяването. В интервюто тя сподели важни неща относно терапевтичния процес и значимостта на доверието между пациента и терапевта...
Какво се случи на конференцията във Виена, посветена на арбитража в Югоизточна Европа? За новите технологии и сигурността, и свързаните с тях особености на арбитражното производство – разказва проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, най-младата жена – професор по право, дългогодишен консултант на "Законът и..
На днешния 4 октомви се отбелязват 121 години от рождението на Джон Винсент Атанасов, известен като "бащата на компютъра". Роден в семейство на българин и ирландка, Атанасов проявява ранни наклонности към математиката и електротехниката. Придобива образование в областта на електроинженерството, след което защитава магистърска степен по математика и..
Многобройните почитатели на един от най-добрите водещи в БНТ могат да се срещнат и да разговарят с Георги Ангелов на живо, но преди всичко за неговата..
На 3 октомври от 18.00 ч. в Конферентната зала в Ректората ще се проведе Кръгла маса "Съвременна доминиканска литература". Събитието се провежда в рамките..
На третия етаж на Художествената галерия "Христо Цокев" в Габрово вече са наредени артистичните проекти на участниците в биеналето за съвременно изкуство -..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg