Есенните води на България: Опасностите пред водното ни богатство

След сухото и безводно лято, което преживяхме, насочваме внимание към есенните води на България. Гост в "Нашият ден" е Димитър Куманов от сдружение "Балканка", за да говори за замърсяването и другите опасности пред водното ни богатство.

Изминалото горещо лято е предизвикало най-тежката водна криза, която Куманов е наблюдавал като експерт. По думите на госта проблемът се е задълбочил поради безобразно управление от страна на Министерството на околната среда и водите.

След сушата следват наводнения.

 "В България се прави всичко възможно ефектите да са все по-опасни и унищожителни.", заявява Куманов.

Въпреки кризата в Каравелово, Богдан и Слатина през 2022 година от тогава насам в региона горите се секат екстремно, а те са естествена защита срещу наводнения, по думите на Куманов.

Планът за управление на риска от наводнения е влязъл в сила със забавяне и съдържа пропуски, а не е ясно дали тази година най- сетне в сила ще влязат Пановете за управление на речните басейни, казва гостът.

• Изнемогващата природа – разказ за планината в края на летния сезон

Днес природозащитни организации, подавали сигнали до ЕК за нарушения на европейското законодателство, ще се срещнат с представители на Главна дирекция по околната среда на ЕК. Куманов подчертава, че очаква отговори, тъй като до този момент всички жалби, засягащи управлението на водите, са били безрезултатни.

Куманов запознава слушателите с темите, които ще бъдат засегнати по време на срещата – управлението на водите, опазването на питейни води, кражбата на инертни материали от коритата на реките и заплахите от минната индустрия в България.

За намаляването на питейните води у нас експертите сигнализират вече близо 10 години. Проблемите са обвързани – когато една река потъва в следствие на изравяне, количественото състояние на кладенците за питейна вода се влошава. Минното дело в България е една от големите заплахи за питейните води, като проблемни казуси съществуват из цялата страна – около София, в Свогенския балкан, в Петроханското плато, Източните Родопи. Куманов изтъква, че са нарушени Директивата за стратегическите екологични оценки и Директивата за хабитати на ЕС, тъй като стратегията за развитие на минната индустрия в България не е екологично съобразна.

Куманов коментира и два водни проекта по река Дунав, одобрени от ЕК, които биха били много вредни за природната среда и населението по поречието. Първият проект е Fast Danubе, който предполага удълбочаване на реката с цел корабоплаване. Проблемът е, че съобразно становището на експерти от БАН има огромни рискове проектът да предизвика свлачища по реката в проблемни зони като Орсоя до Лом и Оряхово, изтъква Куманов.

• Високите атмосферни и водни температури променят живота в Черно море

Втория проект е за хидровъзел "Никопол – Турну Мъгуреле" и, според Куманов, е абсурден. Това е стара идея, от която Тодор Живков се отказва в даден момент. Куманов изтъква, че резултатите от хидровъзела биха залели всичко, постигнато по първия проект, а ЕК финансира и двата.

Куманов алармира, че всички райони, около които са построени или се строят магистрали, са в опасност. Мостовете са нестабилни в следствие на изкопните дейности и състоянието на реките Струма и Марица.

Гостът поставя акцент върху незаконното изкопаване на пясък от коритото на река Марица. Кражбата е маскирана като "почистване на речните корита". Отговорните институции прикриват положението, което може да прерасне в бедствено за Южна България в случай на земетръс. Пясъкът е подземно богатство по смисъла на Закона за подземните богатства и съгласно Конституцията е държавна собственост, уточнява Куманов.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: