България е с най-нисък процент от БВП за култура

Според нея социологическо изследване на Алфа рисърч по поръчка на Фабриката за идеи и Гьоте институт за фестивалите, е показало, че процентът на неучастие на българите във фестивалите, които са едни от най-посещаваните културни дейности, е над 50%, а неучастието в културни дейности като цяло достига над 60%. 

"Така че фестивалите са една притегателна сила в тези дейности, алтернативен дистрибуционен канал за по-голямото участие на българските граждани. Те го разпознават повече като достъпност", обясни Попйорданова. 

По думите ѝ в европейско изследване за последните пет години по проекта "Хоризонт 2020", който се изпълнява съвместно с още 8 държави, се използва нов подход за политики на Европейската комисия, които тя тепърва в момента започва да адаптира и по отношение на фестивалите. А именно, да не се финансира и да не се измерва едно събитие като фестивал в цялост, а през петте фази на глобалната производствена верига. 

"Идеята е създаване, дистрибуция, показ и архивиране. Т.е. на всеки един от етапите да има възможност за финансиране и именно тези данни от социологическото изследване показват и необходимостта от разширяване на финансирането на фестивалите в България, нов инструментариум, нови политики и увеличаване на достъпа на гражданите до културни дейности", подчерта директорът на Обсеваторията по икономика на културата.

В дискусия по време на кръгла маса в рамките на фестивала "Сцена на кръстопът" са били засегнати нивата на публичното финансиране, съобщи Попйорданова. По думите ѝ България е с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт (БВП) за култура - малко над 0,5% за тази година. За сравнение финансирането на културни дейности в Унгария е 2,5% от БВП, така че разликите са осезаеми, изтъкна тя. 

"Въпросът, който се дебатира е, какво следва да бъде подпомагано от публичното финансиране, а именно логиката на европейския континентален модел е, че публичните финанси подкрепят високохудожествени дейности, които не могат да оцеляват на пазарен принцип. Така че логиката която мисля, че обедини всички в кръглата маса е фактът, че  публичинте финанси следва да отиват за един естетически продукт, с високохудожествена стойност, който възпитава и изгражда аудитория", посочи Попйорданова. 

Тя съобщи също, че Фабрика за идеи е излязла с предложение още преди две години да се въведат културни паспорти* във възрастта от 6 до 26 години за най-чувствителната аудитория, която трябва да има изграден вкус и потребности за участие в културните дейности, а в момента такава не се вижда. 

"Така че големи са проблемите  и голямо е разслоението между големите градове и останалата част на страната. А в крайна сметка публичните финанси следва да достигат до всеки български гражданин", коментира директорът на Обсерваторията по икономика и култура.

По думите ѝ акцент в изследването е вграждането на културните дейности в обществото - социално, културно и мрежово, т.е. създаването на местни екосистеми от културни дейности.

------ 

*Културен паспорт е възможността на всяко дете от 6 до 26 годишна възраст, ученик, студент, в рамките на лимит, който държавата е предвидила, ние сме заложили по 100 лева на година, да посети театър, да отиде на конецрт, на музикално сценично произведение, да отиде на кино и да гледа български филм или европейско кино. Т.е. трябва да има презициране на достъпността до културните дейности, т.е. такъв модел, който да изгражда и възпитава вкус към високо естетическа култура и културни дейности.