Официалното признаване на българското малцинство от албанското правителство става на 12 октомври 2017 година. За разлика от други общности, които са компактни, българската е разпръсната главно в три различни региона, които не са свързани помежду си. Това са Голо Бърдо, Гора и Преспа, като населението е разпръснато в малки села, в едни от най-бедните източни райони на Албания. Българската общност в Албания е религиозно многообразна. В Преспа преобладават православните християни, в Голо Бърдо тя е предимно смесена - мюсюлманска и православни християни, докато в района на Гора преобладават мюсюлманите.
За всички тях обаче, независимо от религията им, днес основният приоритет е изучаването на българския език.
За връзката ни с Албания от древността до днес, за етническите българи там и какъв е животът им в съвременна Албания, разговаряме с историка Красимир Богданов, бивш народен представител от Враца, бивш зам.- председател на Комисията по външна политика и председател на Групата за приятелство България - Албания:
"Смъртта на цар Самуил не слага края на Първото българско царство. Борбата продължава още няколко години, чак до късната есен на 1018 година, като се водят тежки боеве в планината Томор в Централна Албания. Продължава съпротивата на българите доста дълго време, но това, което остава като българско културно и историческо наследство в Албания, са областите Девол и Берат, където действат Климентовите ученици, където се намира епископията на първия български просветител и това, че наследниците на цар Самуил продължават борбата. Това показва, че българската държава е изградила една много силна културна идентичност в рамките на Първото българско царство и затова не случайно българската култура оцелява независимо от това, че е била близо два века под византийско господство и близо 500 години под турско робство. Това е голямата заслуга на средновековните владетели, които успяват да създадат едно устойчиво не само държавно, но и по-скоро културно формирование на Балканите.
И днес наследниците на тези българи продължават да живеят в земите, в които са действали Свети Климент Охридски, Свети Наум, земите , които са били една от централните части на Самуиловата държава и на неговите наследници. Затова и днес в много райони на Албания има хора с българско самосъзнание и които говорят на български език. Разбира се, в резултат на последвали събития те не са религиозно хомогенни. В района на Мала Преспа, сега формирани в община Пустец, се намират няколко села, които са православни села, с православно вероизповедание, говорещи на един прекрасен български език, който не е засегнат от езиковите реформи от времето на кралска и Титова Югославия, които се наблюдават в Република Северна Македония...
Там езикът си е останал архаичен, чисто български, като по времето преди българското Възраждане.
В районите на север от Преспа, в Голо Бърдо, в Дебър и в Кукъска Гора пък живеят много големи български общности, които са предимно с мюсюлманско вероизповедание. Интересно смесване на две религии се наблюдава в района на Голо Бърдо. Там в едни и същи села при роднини - част от тях са православни християни, а другата - мюсюлмани. Въпреки това, те са близки родственици.
При едно от посещенията ми там разбрах, че ислямизацията в Голо Бърдо се е извършила относително късно, някъде в първата четвърт на 19 век, когато започват военните реформи на султан Махмуд II. Те са свързани със създаването на редовна турска армия и вероятно хората в онези неплодородни планински райони трудно са намирали препитание и са се записали като войници в тази редовна и платена вече османска армия. Връщайки се после по родните си места, част от тях вече била приела Исляма, а тези, които са си останали по родните места, продължили да са си християни. Това са доста интересни характеристики на този регион...
В района на Голо Бърдо малко хора са постоянно живеещите, има села, които са почти обезлюдени... Но никой от тези българи не е изоставил домовете си. Напротив - в почивните дни или по време на ваканции и отпуски, хората се връщат да наглеждат имотите си или да живеят в бащиния си дом.
По-различна е ситуацията в района на Гора. Там селата са изключително компактни и големи, с училища, в които учат по неколкостотин деца. Например училището, на което помагахме като народни представители, събрахме средства за ремонт и оборудване на компютърен кабинет в село Шиштавец. В него учат около 600 деца. Там наистина селата са много по-живи и населени.
Що се отнася до южната част на Албания, там, където живее християнската общност от българи, особено живописно е село Връбник, което се намира на една височина над Преспанското езеро. Там също ги има тези негативни демографски процеси, но и там хората не са изоставили домовете си..."
Що се отнася до големите центрове с компактно българско население, един от примерите за това е град Корча. Намира се в Югоизточна Албания и е с население от близо 80 000 души. 20% от тях са етнически българи. Първоначалното име на града е Горица, дадено му от неговите основатели, зa които се знае, че са били славяни от българската група. Името на града идва от старобългарската дума горица, тоест малка планина. Горица е част от средновековната област Девол, която е под прякото управление на българските епископи от Охрид и Охридската архиепископия.
Сегашният град датира от 15 век. По-късно градът е център на санджак в рамките на Битолския вилает. Корча не е включена в границите на Западния български вилает след Цариградската посланическа конференция, но влиза в границите на Санстефанска България. Според решенията на Берлинския конгрес градът е върнат отново в рамките на Османската империя. Албания обявява независимост от Османската империя на 28 ноември 1912 г., след което Корча става част от новото княжество. В Корча днес има голям брой власи и българи, също така и голям брой православни етнически албанци. Корча е само един от градовете с компактно българско етническо население.
Подробности за българите в Албания и цялото интервю с Красимир Богданов - в звуковия файл.
*Снимките, използвани в материала, са от Българи в Албания и Косово
Изложение "Световно образование" дава насоки на бъдещи студенти да изберат желаните от тях специалности и университети. Според организаторите, това е най-големият образователен форум в Югоизточна Европа. Провежда се вече 20 години и неговата мисия е да информира бъдещи кандидат студенти и родители за възможностите за висше образование както..
Днес ви срещаме с едно много специално куче . Те всички са специални, особено за техните стопани, но днешният участник в рубриката за домашните любимци, е истински герой и то не за един ден. Той е порода дакел и се казва Андрей Буболечков или накратко Анди . Запознахме ви вече с неговата стопанка Ана-Мария Герасимова , та нямаше как да не..
Над 70% от хората отчитат, че спестяванията им са намалели заради високата инфлация след 2021 година. Изводът прави агенция " Тренд " след извършено социологическо проучване по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) , реализирано в първата десетдневка на юни тази година по метода на пряко интервю "лице в лице" сред 810..
Има книги от хиляда страници, които прочиташ на един дъх без особени поражения. Има и книги от стотина страници, които трябва да четеш дни наред, на малки дози, както се пие люта ракия, особено ако не си ѝ свикнал, за да не те тръшне на земята в безсъзнание, с трайно разбъркани представи за света. Както се диша в планината, когато въздухът е..
3 октомври е Световен ден на баба и дядо . Денят е повод да отдадем заслужена благодарност на баби и дядовци за подкрепата им към деца и внуци. Трябва да бъдат почитани, казват видинчани. "Дядовците и бабите са ни едно богатство. Благодарение на тях сме тук, ние, нашите родители. Специално на мен те са ми много от помощ, затова съм..
Сдружение "Заедно за язовир Дъбника" стана собственик на рибния ресурс на водоема за срок от 5 години. Условията по процедурата, по която е кандидатствало сдружението са сурови, заяви Владислав Йорданов- член на организацията. "Реални сдружения, които имат членска маса, които имат членове над 500, с едногодишни билети, валидни в ИАРА. Това е..
Ден след Световния ден на селскостопанските животни и ден преди Международния ден за защита на животните говорим с Тихомир Димитров- ръководител на отдел "Програми" към фондация "Четири лапи" за хуманното отношение към животните и за дейността на организацията, която е фокусирана върху животните под пряко човешко въздействие...