Българка от Валенсия: Всичко поскъпва, цените скачат почти всеки ден

Кризата се отрази най-много на хранителните стоки. Горивото скочи, после падна, но цените на храните си остават високи. Хлябът, който си купувам, беше 90 евроцента, сега е 1,30 евро. И това за последните 4-5 месеца. Олиото беше 1,20 евро, после тръгна на 1,40, а сега е 3,50 евро... Зехтинът, тук се ползва много зехтин, той не е скочил. Месото също поскъпна. Всичко поскъпна - и захарните изделия, и зеленчуците. Рибата и рибните продукти са предпочитани тук и винаги са си били скъпи. Въпреки това се купуват, независимо от цената. Наемите на жилищата също много се вдигнаха. Един апартамент, който струваше 300-400 евро, сега е 700 евро и то в квартал, който не е добър за живеене. Става въпрос за квартал, който не е безопасен, в смисъл, където има престъпност и проблеми с една дума. За такъв апартамент 600-700 евро е много. А престъпност тук има. И не само заради бежанците се увеличава. При испанците също има голяма престъпност. Аз работя с хора и виждам доста неща. Работя във фирма за коли под наем и твърдя, че с чужденци се работи по-коректно, отколкото с испанците.

Все по-често си мисля за България. Не ми се остава вече тук. Иска ми се след пенсия да си се върна вкъщи. В Испания пенсионната възраст за жените е 65 години. Тук много българи работят на черно без трудови договори. След време те могат да разчитат на социална пенсия, която тук е 450 евро, което също не е много. На другите българи пенсията, която могат да получат от Испания се изчислява според трудовия им стаж в страната. Те също не са много големи, заради изискванията. Може и да увеличат пенсиите след време, не знам. Но хазната е празна и тук.

Във Валенсия има доста българи. Мъжете най-често работят като шофьори на камиони и в строителството. Жените чистят къщи и работят като сервитьори по барове и ресторанти. Вече не обръщат особено внимание на болните от коронавирус, защото казват, че нямат пари. Дори тестът ти да е  положителен, след като ти спре температурата, вече можеш да отиваш на работа. Дори болничен не ти дават. За младите, които тук са родени или са дошли като ученици, животът е по-нормален. Те продължават или в университет или започват работа по някоя професия. За родителите им обаче е трудно да се реализират тук. То няма работа за самите испанци, камо ли за нас..."

Цялото интервю- в звуковия файл