Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Любка Атанасова: За 20 години в Буенос Айрес дядо ми спечелил милион, но останал без стотинка като се върнал

14
Снимка: Генади Цоков

Днес чрез "Другата истина" ще прекосим Атлантическия океан към Южна Америка, за да посетим една страна, името на чиято столица в превод означава - добри ветрове. Става въпрос за Буенос Айрес, а страната е Аржентина. Целта е да проверим какви ветрове са довявали от миналото, та чак до днес хора от целия Северозапад там. Един от тези емигранти е дядото на Любка Атанасова от видинското село Върбово. 

"Дядо ми, Антон Антов, навремето е тръгнал от Върбово и е емигрирал в Аржентина, като там е живял 20 години в Буенос Айрес. Живял е честно и почтено, спестявал е. Като се прибрал, малко са го пообрали на митницата в София, после имало девалвация на парите, после имало здравословни проблеми с баба ми, после леля ми учила за трактористка в Мездра- една навремето модерна професия... и така парите отишли..."     

Между 1920 и 1935 година в Аржентина пристигат голям брой българи в търсене на по-добър живот за своите семейства, привлечени от едно голяма пропаганда, в която им се обещава работа, земя и средства, за да започнат дейността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата действителност, налага се да оцеляват в условия, коренно различни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някои решават да се завърнат в България с празни ръце, други обаче успяват в кратък срок да се приобщят.

Първата голяма заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората световна война. Само за следващите 12 години в Аржентина са се заселили още около 15 000 българи.

Не малко са хората и от българския Северозапад, които търсят препитание в Аржентина в началото на миналия век.

"Почти от всяка къща е имало поне по един човек, който е заминал. От нашата къща са заминало трима братя. Единият от тях е седял там 7 години, той е бил по-интелигентният, бил е по-грамотен, научава и писмено, и говоримо испански език. Моят дядо- Ангел Антов, знаеше езика само говоримо. Той се е ограмотил при Народната власт след като се е върнал през 1948 година. Тогава неграмотните са ги привиквали вечерно да учат, за да могат да се разписват...

Незнам как са стигнали до Испания , но оттам тръгнали с кораб за Южна Америка. 40 дни са пътували до Аржентина. Било е доста дълго и трудно пътуване...

Когато пристигнал в Аржентина през 1929 година, дядо ми започнал работа във фабрика за месо. Целият му стаж е минал на това място. Беше като хирург - на Коледа, когато колеха прасетата, го викаха да помага за разфасоването и слагането на месото в буркани. 

Единият от братята- дядо Георги играел хазарт. Третия- Живко, изпращал пари на Българската комунистическа партия по това време. Моят дядо пък си спестявал за семейството и децата. Баба ми разказваше, че цели 7 години не са имали никаква вест от него. Това било по време на войната. После се обадил и започнал редовно да им изпраща пари. Баща му дори казвал- имам трима сина в Америка, ще купувам ниви и ливади, а те като дойдат, ще плащат. Така и станало- дядо ми дошъл, платил всичко и накрая дошла национализацията. Беше си дошъл с много пари- с милион. Накрая всичко беше изхарчено и той остана със старите си панталони. 

Дошъл в България с мисълта, че може би ще се върне със семейството си в Аржентина. След 1944 година обаче вече било невъзможно... Така си останали тук.

Докато беше жив, разказваше интересни случки от живота си там. Първите им пререкания били с хазяйката. Тя, когато им пържела мекици например, хвърляла след това олиото. Те били изумени. Как така, защо трябва да се съсипва само за едно готвене това олио. Настоявали да не го изхвърля, въпреки протестите й. Така научили хазяйката си да не пилее продуктите. 

Когато навремето бе модерно да се носят къси поли, той ми правеше забележка. Все ми казваше: удължи си малко полата, не може така. И даваше пример от живота си в Буенос Айрес. Във фабриката когато жените носели къси поли, било установено, че производителността спада. Накрая шефът на цеха видял проблема и наредил от следващия ден всички жени да са с удължени поли. Така сменили модата за една нощ... 

Дядо ми доживя до 75 години. Не много. Аз сега съм на 74, но не се чувствам така остаряла, както той на тези години" , разказва историята на своя дядо емигрант Любка Атанасова. 

През есента на 2022 година във Видин гостува изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство". Тя проследяваше българското присъствие в Аржентина и бе представена от  Алфредо Атанасоф, посланик на Република Аржентина в България, който е с български корени. 

Заглавието на изложбата не бе случайно- Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. В Аржентина се намира и най-голямата българска общност в Южна Америка. По  неофициална оценка на посолството в Буенос Айрес наследниците на българските емигранти надхвърлят 100 000 души. Българската общност е добре организирана и отлично интегрирана, за което спомага и традиционно доброто отношение на аржентинската страна и институции. Активно работят шест български културно-просветни дружества. 

Подробности по темата и цялото интервю с Любка Атанасова- в звуковия файл
*Снимки - Генади Цоков и изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство"


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Малко над 20% от пълнолетните българи спестяват

Над 70% от хората отчитат, че спестяванията им са намалели заради високата инфлация след 2021 година.  Изводът прави агенция " Тренд " след извършено социологическо проучване по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) , реализирано в първата десетдневка на юни тази година по метода на пряко интервю "лице в лице" сред  810..

публикувано на 04.10.24 в 13:14

Сборникът с разкази „Гризачи“ - дебютната книга на актьора Валери Йорданов

Има книги от хиляда страници, които прочиташ на един дъх без особени поражения. Има и книги от стотина страници, които трябва да четеш дни наред, на малки дози, както се пие люта ракия, особено ако не си ѝ свикнал, за да не те тръшне на земята в безсъзнание, с трайно разбъркани представи за света. Както се диша в планината, когато въздухът е..

публикувано на 04.10.24 в 12:15

Мариана Димитрова: Бабите и дядовците са символ на стабилност

3 октомври е Световен ден на баба и дядо . Денят е повод да отдадем заслужена благодарност на баби и дядовци за подкрепата им към деца и внуци. Трябва да бъдат почитани, казват видинчани.   "Дядовците и бабите са ни едно богатство. Благодарение на тях сме тук, ние, нашите родители. Специално на мен те са ми много от помощ, затова съм..

публикувано на 03.10.24 в 17:16

Сдружение "Заедно за язовир Дъбника" е собственик на рибния ресурс на водоема

Сдружение "Заедно за язовир Дъбника" стана собственик на рибния ресурс на водоема за срок от 5 години. Условията по процедурата, по която е кандидатствало сдружението са сурови, заяви Владислав Йорданов- член на организацията. "Реални сдружения, които имат членска маса, които имат членове над 500, с едногодишни билети, валидни в ИАРА. Това е..

публикувано на 03.10.24 в 16:41
Снимката е илюстративна

"Четири лапи": Интензивното животновъдство кара животните да страдат

Ден след Световния ден на селскостопанските животни и ден преди Международния ден за защита на животните говорим с Тихомир Димитров- ръководител на отдел "Програми" към фондация "Четири лапи" за хуманното отношение към животните и за дейността на организацията, която е фокусирана върху животните под пряко човешко въздействие...

публикувано на 03.10.24 в 16:16

Как могат да останат по-дълго туристите в Искърското дефиле

Туристическият бранш в района на Искърското дефиле се обединява около създаването на нова туристическа дестинация. Идеята възниква още миналата година. При разговори с местните хора и от наблюдения на Дирекцията на Природен парк "Врачански Балкан" става ясно, че има много голям бум на туристи по Искърското дефиле. Това навежда на мисълта..

публикувано на 03.10.24 в 16:09

Брусарци има нова зона за отдих и спорт

Брусарци вече разполага с нова зона за отдих и спорт . Общинският център е пример за това, как запуснати терени могат да бъдат превърнати в нещо полезно.  Новият обект е създаден по проект "Обичам природата и аз участвам“ в рамките на Национална кампания "Чиста околна среда - 2023 г.“.  Целта му е да повиши екологичната култура чрез..

публикувано на 03.10.24 в 14:00