Синдикатите в защита на сезонните работници в земеделието

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Земята, която ни храни'' 07.05.2024 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Темата за правата на сезонните работници отдавна е на фокус в работата на синдикатите. Около 800 хил. българи ежегодно търсят препитание като сезонни работници в чужбина. Преди дни от Европейския орган по труда и няколко български институции проведоха информационни сесии в села от Монтанско и Русенско, насочени към български сезонни работници в селското стопанство във Франция. В информационните сесии от българска страна участваха представители на Главна инспекция по труда, Националния осигурителен институт, Националната комисия за борба с трафика на хора, Национална федерация „Земеделие и горско стопанство“:

Защо погледите на институциите са насочени към Монтанско и какви са примерите със сезонните работници във Франция-  събеседник в  "Земята, която ни храни" е Валентина Васильонова, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ

"Това е част от основната ни работа за информиране на българските сезонни работници, които заминават да работят в европейското земеделие не само във Франция. Дълги години имахме много горчив опит с нарушение на трудови, социални и базови права на българи, работещи в земеделието в европейски страни, които граничеха с тежка трудова експлоатация, даже с робство...

...На европейско ниво синдикатите повече от 20 години следим проблемите със сезонната работа и участваме активно в дебата как това нещо може да бъде преодоляно... 

...Европейското земеделие се регулира и финансира от ОСП, която до предишния мандат беше с най-големия финансов ресурс. Европейското селско стопанство се финансира с публични средства  с публични средства, и когато от него излизат храни и продукти от първия ред, в които не са спазени трудовите стандарти... това е тежко клеймо за европейския социален модел, в който социалните, трудовите и гражданските права са базови ценности..." 

Повече от 30 години наши сънародници търсят препитание като сезонни работници в чужбина, а Северозападна България е едно от най-донорските места. Част от хората трайно се заселват в страните, където работят, други продължават да използват сезонната работа за по няколко месеца, като форма за допълнителни доходи, за справяне с ежедневни проблеми. Процесът е необратим, а сезонната работа и свободното движение на работна ръка ще продължават да са фактор, докато има разлика във възнагражденията и стандартите на живот в Европейския съюз. Проблемът обаче има и друга страна, затова е добре всеки, който поема по този път, да е информиран, казва Валентина Васильонова:

"Много пъти сме били алармирани за тежки, робски условия на труд и на живот, а всъщност ЕС има добре регулирано законодателство, което не поставя под съмнение трудовите и социалните стандарти... Както за нас- като изпращаща страна, така и за синдикатите от приемащата страна е важно да имат едни информирани работници, които да знаят, че имат права и не позволяват да се допуска социален дъмпинг на тяхната работна сила- заради това дълго си сътрудничихме и продължаваме да си сътрудничим..." 

Важно е хората да знаят, че задължително трябва да имат трудов договор, в който ясно е упоменато какво им се предлага, да е регламентирано работното време, почивката, извънредния труд. Отделно от това договорът трябва да е на български език. Когато всичко е спазено, всеки работник може да е спокоен за натрупания си осигурителен стаж, който ще му послужи при пенсиониране, казва Васильонова. По думите й преди две години, благодарение на сътрудничеството на българските и европейски синдикати, е създаден Европейски орган на труда- Агенция към Европейската комисия, с основна задача да насърчава държавите - членки на територията им да се упражнява само законен и легален труд...  Създадена е и платформа специално за сезонните работници, в която всеки има възможност на български език да се сдобие с основна информация за 8 държави, посочи Валентина Васильонова. 

"Не работим само с хартиени и рекламни материали, но има дигитална платформа, в която на български език е обяснено- ако искам да отида да работя в Дания или в Швеция да прибирам реколтата от боровинки, или да бера аспержи в Германия, или да работя в парници и цветарство в Нидерландия, мога да прослушам три-четири клипа в платформата, за да знам- колко ми е работното време, колко ми е минималната часова ставка, че трябва да имам карта, по която да ми бъдат превеждани парите, да имам трудов договор, в него да са описани всички реквизити и ако работя на полето, да знам, че предпазните средства са грижа на работодателя и той поема отговорност за това... Ако съм част от синдиката мога да се възползвам от допълнителните по-високи ставки по колективните договори. Има много подробности, които ако човек знае предварително, може да иде съвсем спокойно, да работи един сезон и да се върне като достоен работник..." 

Заради икономическата ситуация у нас, недостатъчната ангажираност на държавата и работодателите да осигурят стабилни доходи, основната работна сила е уязвима по отношение на сигурността си за утрешния ден, затова и страната ни е пряк износител на човешки капитал. Хората няма да спрат да търсят препитание като сезонни работници, основните дестинации са Италия, Испания и Германия, а Франция е един от добрите примери за добра, сигурна, спокойна и регулирана работа в земеделието. Въпреки това, човек трябва да знае какви са трудовите му права- за това повече от 20 години се борят синдикатите от земеделието, посочи Васильонова. 

Благодарение на съвместните усилия на страните членки е създаден европейски орган на труда за случаите на тежка трудова експлоатация. Има и добре работещо законодателство. Така например, от 2021 година, в началото на новия програмен период на Общата селскостопанска политика, е приета социалната условност. Това означава, че ако фермер не спазва трудовото законодателство при наемане на сезонни работници, ще бъде лишен от субсидии. Създадено е и социално досие, част от него е възможността всеки сезонен работник да има електронна трудова книжка, в която да е отразен всеки един ден трудов и осигурителен стаж. 

Все повече са българските сезонни работници, които знаят какво да следят и искат, когато напуснат страната ни, но все още има хора, които рискуват и заминават, без да се информират, а това е рисковано, коментира Валентина Васильонова. 

"Научихме си горчивите уроци, че трябва да се информираме навреме. Хората търсят информация, но когато нямаш базовата концепция как функционира системата, рискът е много по-голям. Продължаваме да получаваме информация за хора, които са тръгнали, защото някой ги е повикал,  Все още има хора, които намират начин да организират мрежа от хора, които да ги водят от тук- там, но това посредничество е ненужно, понякога и с доза риск... Все повече имаме български специалисти- и синдикалисти, и юристи, и консултанти по трудови права, които са на територията на различните страни- само в Германия имаме 8 офиса за български работници консултиращи, в България също има такива офиси, в Италия има трудови аташета- има мрежа, просто човек трябва да знае къде да потърси..."

За сигнализиране при проблеми има обявен телефон за България и за извън страната, има и гореща линия при съмнение, че човек е обект на трафик. 

"Хората трябва да са осъзнати и уверени в себе си и да знаят, че има синдикати, които се грижат за техните права", допълни Васильонова.