Вирусолог: Западнонилската треска не може да се разпространява от хората

Западнонилската треска, която тези дни ни напомни за себе си, не е ново заболяване за Европа. Случаи се регистрират ежегодно, каза вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. Тя цитира данни на Европейския център за контрол на заболяванията, според които през миналата година тези случаи са 728, като почти 70 са смъртните. В България през 2023 година заболяването не е установено при хора, но страната ни, както и други европейски държави, е подала информация за случаи на инфекция сред животни и птици. 

"Това е вирус, който е разпространен на всички континенти, но в Европа първото голямо огнище е регистрирано 1996 година в Румъния, а пък 1999 година има голямо огнище в Русия. И двете огнища са с няколкостотин души. Общо взето, вирусът навлиза в Европа първоначално в Южна Европа и в централната част на континента. Най-голямото огнище на Стария континент е през 2018 година с над 1800 случая и през следващите години той се разпространява и на север, към Холандия и Германия. Но като цяло всяка година има случаи, има огнища в Европа, така че това не е нещо ново."

 

Проф. Александрова обясни, че вирусът се предава единствено от комарите. Хората не могат да разпространяват болестта. 

"По принцип вирусът се поддържа в природата при един цикъл между комарите и птиците и в този цикъл участват над 60 вида комари, над 300 вида птици. В него могат да попаднат и различни бозайници, в това число коне, а също и човекът. Но трябва да знаем, че нито конете, нито човекът могат да разпространят болестта. Тоест, комарът се инфектира от птица и след като вирусът в него се развие, което ще се случи в рамките на два дни до 2 седмици, женските комари биха могли като пият кръв да инфектират хора. Но комарите не могат да се заразят нито от инфектирани коне, нито от инфектирани хора. Причината е, че за да може комарът да се зарази, нивото на вируса в кръвта на гостоприемника трябва да е над определен праг."

75-80% от хората ще прекарат заболяването безсимптомно, каза вирусологът и поясни, че в някои случаи са възможни усложнения.

"Останалите ще имат грипоподобни симптоми, увеличени лимфни възли, разбира се. Има една малка част от хора, които получават едно по-сериозно заболяване. Това е невроинвазивната болест, при която се стига до енцефалит и това е едно животозастрашаващо състояние. Смята се, че един на 150 души е в риск да развие такова по-сериозно заболяване. И съответно хората, които са в по-висок риск, това са хора в по-напреднала възраст, всякакви имуносупресии, всякакви съпътстващи заболявания - високо кръвно налягане, сърдечносъдови, бъбречни заболявания, диабет. Смята се, че има генетични фактори, които могат да предразполагат към по-тежко протичане... Така че, това е едно сериозно заболяване, което с промените в климата, както и с човешката дейност определено става все по-сериозен фактор, застрашаващ здравето на хората, в това число и в Европа".

 

Според прогнози на специалисти случаите на заболяването ще продължат да се увеличават през следващите десетилетия.

"През периода 2040-2060 година рискът от инфекция с този вирус  и от развитие на болестта ще нарасне до 5 пъти в Европа в сравнение с това, което е било между 2000 и 2020 година. Така че борбата с комарите е един от водещите фактори. Ние и друг път сме споменавали, че това е най-смъртоносното животно на планетата, просто защото, предавайки различни заболявания, може да доведе до доста сериозна смъртност. Ако щете тук е и маларията, и дзенга, и жълтата треса, и много други. Така че, това е една цел, която стои пред биомедицината, използват се всякакви фактори, защото комарите и другите преносители се адаптират малко или много към репелентите..." 

Обикновено западнонилската треска е през периода юли-септември. Независимо от това борбата с комарите у нас трябва да е непрекъсната грижа на местната власт, а не само когато има конкретен повод и случай, както е в момента.