Ротари клуб - Велико Търново върна от забвението книга на Светлозар Димитров

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването ''Нощен хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ротари клуб - Велико Търново върна от забвението книга на българския писател и преводач Светлозар Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин, като преиздаде след 80 години и дари на библиотеки и училища 100 броя от повестта „Звезда Керванджийка“. Това е единствената художествена творба, пресъздаваща забележителната история на търновския търговец, голям благодетел и дарител Хаджи Минчо.

Малцина знаят кой е Змей Горянин. Под този псевдоним твори русенецът Светлозар Димитров. Роденият край Дунава на 11 януари 1905 година Светозар Акендиев Димитров работи като чиновник в Общинското земеделско стопанство и в печатница „Учител“. През 1930-а година се мести от Русе да живее в София, където работи като счетоводител в Дирекция „Храноизнос“, а по-късно в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи и изповеданията. От 1942 се отдава изцяло на литературна дейност и пише под псевдонима Змей Горянин. Една от най-известните му книги е повестта „Звезда Керванджийка“, посветена на търновските търговци и дарители.

Застрахователят Венелин Иванов, който е президент на Ротари клуб - Велико Търново, попада случайно на оригинала на изданието:

„Преди години се впечатлих от книгата на Змей Горянин „Звезда Керванджийка“, която закупих от антиквар, защото тя наистина не е издавана от 1941 година. В нея се разказват историите на Хаджи Минчо и на Хаджи Николи, засягат се също така и други исторически личности като бащата на Георги Живков е описан вътре. Змей Горянин - Светлозар Димитров, твори изцяло на историческа тематика. В книгата силно впечатление ми направи историята на Хаджи Минчо. Това е историята на един човек, който служи за пример. От там идва и наименованието на книгата „Звезда Керванджийка“, което същевременно можем да интерпретираме като „Пътеводна светлина“, защото той с постъпките си, с благодеянията си е като пътеводна светлина за цяло Търново тогава с актовете на дарения за училище, за построяване на аптека, за болница. Към него се включват още хора, които са търговци от чаршията. Вътре те казват, когато му връщат остатък от едно дарение и той се учудва: „Ама те стигнаха ли?“, „Стигнаха“, отговарят му, „защото и другите търговци казаха - хаджи Минчо ли е само човекът, който ще дари? Искаме и ние да помогнем“.

Повестта „Звезда Керванджийка“ на Светлозар Димитров Снимка: Здравка Маслянкова
Творчеството на Змей Горянин е впечатляващо, коментира ротарианецът и великотърновски журналист Мила Милчева:

„Бях изключително впечатлена, когато открих Змей Горянин. За съжаление, не бях чела нищо от неговото творчество и явно това не е случайно, защото той просто след 1945 година изчезва от полето на българската литература. Четейки книгата, открих, че по абсолютно нищо не отстъпва на класиците в българската литература. Повествованието върви толкова леко, толкова увлекателно, че когато човек започне да чете книгата, не може да се откъсне, докато не я завърши до края. Изключително силно обрисувани образи, изключително интригуващо върви текстът. Провокира те да четеш и да четеш, за да разбереш какво става“.

Повестта „Звезда Керванджийка“ е пример за служба на обществото, каквито се стремим да бъдем и ние, допълва Венелин Иванов:

„Едно време тази книга се е изучавала. Тя е била препоръчвана от Министерството на просвещението, от Министерството на търговията, от Министерството на войната. За съжаление, след 1944 година писателят Змей Горянин е обявен за великобългарски шовинист, защото е бил патриот“.

В старопрестолно Велико Търново споменът за Хаджи Минчо днес е запечатан само в името на една от култовите кръчми в стрия град. „А той е бил забележителен търговец в национален и международен мащаб“, допълва журналистът Мила Милчева:

„За мащабите на самата дейност на Хаджи Минчо ето какво пише Змей Горянин: „Хаджи Минчо беше първенец в търговския свят на цялата империя. Неговите кервани вървяха от Свищов до Търново от началото на март до края на ноември. На края на годината в търновската кантора пристигаха съобщения и сметки от клонове на фирмата из цял свят и всички съобщения носиха данните за благополучие и успехи - от Манчестър и Бирмингам до Бейрут и Калкута, клоновете на това грамадно предприятие съобщаваха, че капиталите на дружеството вървят все по-добре“.

Повестта „Звезда Керванджийка“ на Светлозар Димитров Снимка: Здравка Маслянкова
За преиздаването на повестта на Змей Горянин великотърновските ротарианци са получили разрешение от Министерството на културата, което държи авторските права върху творчеството му. 50 броя от преиздадената повест „Звезда Керванджийка“ бяха дарени на Регионалната библиотека „Петко Славейков“ във Велико Търново, която ще отстъпи екземпляри и за Народната библиотека „Иван Вазов“.

„Изданието е изключително полезно за читателите“, коментира директорът на великотърновската библиотека доц. Калина Иванова:

„Тази книга е сага за възрожденско Търново и би била много интересна в исторически план и в часовете по история за учениците от средните класове, от прогимназиалните курсове, защото мисля, че не всичко знаем за Възраждането във Велико Търново, в старопрестолнината. Мисля, че тя е интересна и като повествование. Тя е роман, въпреки че подзаглавието е „Повест за Хаджи Минчо“. Всъщност Змей горянин много малко се познава от съвременните поколения, за тези хора, които не са били само търговци, а са били спомоществователи и родолюбци“.

Дарение от книгите получават и великотърновските училища. Изданията получи Пенка Игнатова, директор на образователната дирекция в Община Велико Търново:

„Няма да занесем вода в училище, а ще покажем на децата, на учениците извора, откъдето те могат да пият, както е казал Бачо Киро. Убедена съм, че има място в учебния материал, не толкова в учебната програма, колкото в извънкласните дейности. Убедена съм, че това ще бъде дар за училищата, в които учителите не само по литература, но и класните ръководители ще намерят време, ще намерят място да запознаят учениците с книгата, да поговорят, да разсъждават, да анализират и ще бъде изключително удоволствие за учениците, защо не и да кандидатстват по проект със съдържанието на тази книга“.

Завърналата се след 80 години „Звезда керванджийка“ на Змей Горянин отива и в читалищните библиотеки в община Велико Търново, посочи историкът Нелина Църова, директор на общинската дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“:

„Всяко късче памет, което съхраним и което направим достъпно за нашето поколение, за бъдещите поколения, това според мед е един безценен принос към българската нация, към нашия народен дух. Това е и в пълен унисон с основната задача на народните читалища, които са пазители на българската памет, на традициите. Читалищните библиотеки ще получат изданието и за тях това наистина е изключително важно и ценно“.

Писателят и преводачът Светлозар Димитров е осъден от Народния съд на една година затвор. Книгите му попадат в списъка на фашистката литература и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора на няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва. Последните години от живота си писателят прекарва в манастира „Седемте престола“ край Своге. Умира на 25 август 1958 година при неизяснени обстоятелства.

За пътя и надеждата, към които се лутаме и днес, отговор ни дава писателят в „Звезда Керванджийка“, коментира журналистът Мила Милчева:

„Самият Змей Горянин много умело още в самото начало на книгата ни вменява основната мисъл в думите на дядо Али, който води кервана на Хаджи Минчо със стоките по света: „За керванджийката ти говорех. И между хората има такива звезди - благородни и щедри, път сочат на всички. С пари можеш да си купиш, каквото поискаш, само път не можеш".