Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Вечер с ролите на Катя Попова

Снимка: operasofia.bg

На 21 януари 2024 г. се навършиха 100 години от рождението на една велика българка, която има кратък но впечатляващ живот с множество изяви у нас и по световните оперни сцени; наричана от италианската преса "българската Тебалди" – Катя Попова.

Родена в Плевен, но покорила сърцата на любители и професионалисти в най-големите оперни театри и концертни зали в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Куба, Полша, Румъния, Русия, Унгария, Финландия, Чехословакия, Югославия, Япония. С отличие завършва Държавната музикална академия.

Дебютира през 1947 г. на сцената на Софийската народна опера като танцьорката Есмералда от "Продадена невеста" на Б. Сметана; следват Ксения от "Борис Годунов” на М. Мусоргски, Анна от "Веселите уиндзорки" на А. Николай, Микаела от "Кармен" на Ж. Бизе; Маргарита от "Фауст" на Ш. Гуно – изпълнение останало като върхово постижение в историята на българския оперен театър. Триумфалният ѝ път по световните подиуми започва от 1956 г. след специализацията ѝ в Болшой театър в Москва.


Оперната дива има изразена обществена позиция и допринася с действията си много за фестивала "Софийски музикални седмици", за Съюза на музикалните и танцови дейци, тя е сред основателите и първите участници през 1966г. в Международния музикален фестивал в родния ѝ град Плевен, наречен по-късно на нейно име "Лауреатски дни Катя Попова".

Носителка е на редица награди, почетни звания и отличия, сред които първа награда от ІV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), втора награда от Международен музикален фестивал "Пражка пролет" (1954). Наградена е с ордените "Кирил и Методий" първа степен и "Народна Република България" трета степен.

Бурната ѝ кариера внезапно прекъсва поради рано отнетия ѝ живот при самолетна катастрофа края Братислава на 24 ноември 1966 г. Но споменът за Катя Попова остава в безценните ѝ записи. В предаването на 20 януари от 20 часа ви предлагаме пълен запис то 1964 г. на операта "Ивайло" от Марин Големинов.
Катя Попова

Действащи лица и изпълнители:
• Ивайло, войвода на селското въстание, овчар – Павел Герджиков (баритон)
• Кремена, жена на Ивайло – Катя Попова (сопран)
• Мария, българска царица – Надя Афеян (мецосопран)
• Андроник, византиец, придворен на царицата – Любомир Бодуров (тенор)
• Тертер, велик болярин – Светослав Рамаданов (тенор)
• Годеслав – Борис Игнатов Христов (баритон)
• Добрил – Владимир Желязков (баритон)
• Грудю – Гецов Коста, тенор
• Дядо Продан, гуслар – Кирил Дюлгеров (тенор)
• Отец Серафим, игумен – Георги Сапунджиев (тенор)
• Вихър, другар и помощник на Ивайло – Трайчо Баташки (тенор)
• Млада, жена на Вихър – Виолета Митова (сопран)
• Евросина, византийка, приближена на царицата – Сийка Петрова (мецосопран)
• Теокиста, игуменка на търновски манастир – Йорданка Димчевска (мецосопран)
• Теодор, болярин, придворен на царицата – Иван Михайлов (баритон)
• Дуругуч, кумански наемник– Павел Манолов (бас)
• Гъркини – Вергиния Керанова, Цена Рашкова, Мара Хинова
• Боляри – Юри Рамаданов, Иван Койчев, Атанас Атанасов
• Вестител – Атанас Атанасов (тенор)
• Боляри, войници, бойци на Ивайло, селяни, народ
Хор и оркестър на Софийската опера, запис от 1964 г.
Диригент – Марин Големинов
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Медея" от Марк Антоан Шарпантие, трагедия в пет действия и пролог

"Медея" е единствената опера, написана от Шарпантие за Кралската музикална академия. Либрето: Тома Корней. Премиера: Кралския театър в Париж на 4 декември 1693 г. Действащи лица: • Медея, магьосница – мецосопран • Язон, принц на Тесалия – тенор • Аркас, довереник на Язон – тенор • Креон, цар на Коринт – бас • Крьоз, дъщеря на Креон – сопран •..

публикувано на 04.10.24 в 09:40
Проф. Боян Лечев

Миговете вдъхновение на Боян Лечев

В петъчната вечер ще възкресим спомена за проф. Боян Лечев – изумителен цигулар, потомствен музикант и любим педагог за десетки свои ученици, които не могат да го забравят. Боян Лечев бе орисан да прокарва пътеки. Неистово го мамеше непознатото, като сонатата за соло цигулка на Прокофиев. Изпълни я за пръв път у нас преди 50 години. Големият..

публикувано на 04.10.24 в 08:25

Щефан Владар пред БНР: Най-важен в музиката е езикът

Роден във Виена, Щефан Владар е една от най-забележителните музикални личности на Австрия. Кариерата му го отвежда до най-големите музикални зали в света. Свирил под диригентството на Клаудио Абадо, Рикардо Шайи, сър Невил Маринър, Кристиан Тилеман, в изяви с Оркестъра на Академията на St Martin in the Fields, Баварския държавен оркестър, Кралския..

публикувано на 01.10.24 в 12:15

Пътеводната звезда на певицата Леонора Илиева в операта

В южния град Катания в китната Сицилия българската оперната певица Леонора Илиева покорява своите лични върхове. Тя се занимава с музика от дете, докато накрая не стига до висшето изкуство операта. Родена в град София, завършва  Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" със специалност оперно пеене при проф. Мила Дюлгерова. От..

публикувано на 01.10.24 в 08:50

Музика от Брамс в бутиков концерт с история в София

Поредицата "Концерти с история" отбелязва  Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей "Борис Христов" в София. В концерта създателката на инициативата – пианистката Венета Нейнска, ще си партнира на сцената с младия виолончелист Сион Найман. Талантливият музикант е студент в..

публикувано на 01.10.24 в 08:00