На Петрова нива  - едно от най-свещените места в Странджа, днес тържествено със заупокойна молитва и заря, ще бъдат отбелязани 120 години от Илинденско-Преображенското въстание.

Тук на  Преображение /11-13/ юни 1903 година  47 делегати на конгреса на Вътрешната революционна организация на българите от Тракия взимат историческото решение да подкрепят избухналото Илинденско въстание в Македония. В продължение на 26 дни зле въоръжените българи се сражават с 40-хилядна редовна турска армия и башибозук. Въстанието е потушено с нечувана жестокост, избити са хиляди старци, жени и деца, изгорени повече от 60 села. Оцелелите българи напускат родния край и търсят спасение в свободна България.

За да се увековечи спомена за саможертвата на въстаниците и стремежа им към национално освобождение, на 16 август 1958 г. на Петрова нива е открит паметник. През 2003-та е построена и църквата „Света Петка". Музейна експозиция припомня за героичните събития от онези паметни дни,  а всяка година там се провежда и Национален възпоменателен събор.

  Днес на Петрова нива ще бъде монтиран и открит тържествено и бюст-паметник на воеводата Георги Кондолов, един от апостолите и воеводите на национално-освободителното движение на българите в Странджа и Одринска Тракия, чиито кости са погребани тук.

 Авторът – скулпторът Димитър Рашков е решил да направи бюста на воеводата спонтанно при едно идване до Петрова нива с проф. Иван Григоров, виждайки името и снимката му на обелиска до параклиса.

  Личността на видния деец на македоно-одринското революционно движение не е много позната на скулптора. 

Роденият  през 1858 година в многодетно българско семейство в село Велика, Малкотърновско Желязко, е прекръстен по-късно на Георги. Заради това е наричан Дядо Желю. Още като дете е принуден да изкарва прехраната си като дърводелски чирак в Цариград. След Освобождението на България се установява в Хасково. Тук основава дърводелска работилница с Христо Арнаудов, братовчед на бъдещата му съпруга Донка. След като жени, младото семейство се мести в Бургас. Членува  в Македонското дружество „Пирин планина“, по-късно с будни патриоти основават на 15 декември 1896 година клон на тракийското дружество „Странджа“. Участва и на 1-вия Учредителен конгрес на одринските дружества в България, от февруари 1897 година. След конгреса Петко войвода, Георги Кондолов, Стоян Петров и други създават таен революционен комитет с ръководител Петко войвода, като помощен орган към Централното дружество във Варна, който има за задача да подпомага организирането и изпращането на въоръжени чети в Тракия. Той е сред участниците на Седмия и Осмия македонски конгрес, през 1900 и 1901 г. .

 Като ръководител на няколко чети обикаля и подъдржа духа на българите  в селата Маглавит, Паспалово и Мокрешево, Стоилово и Сърмашик, из Странджа и Лозенградско. Междувременно се запознава и с Гоце Делчев. Участва на конгреса на Петрова нива. Четата му води активни бойни действия по време на въстанието.

На 5 август четата му се  придвижва към село Паспалово. Осигурителната бойна група обкръжава селото, а ударната, където се намира войводата, към полунощ трябва да започне атаката. Повел четниците си към турската казарма, Георги Кондолове е ранен при опит да обходи турските сили откъм къщата на гърка Аристиди Ганозлията. Предварително там се скриват турски войници и изчакват революционерите. Четникът Серафим Стоянов изтегля войводата от полесражението на закрито място. Страдайки от непосилни болки Георги Кондолов моли четниците си да го убият с личната му пушка и да го избавят от мъките. Посочва Йосиф Македончето за свой заместник, а след жребий Димитър Желязков – Македончето застрелва войводата.

Погребан е тържествено на следващия ден от четниците си и населението от околните села. На 5 септември 1925 г. бойните другари на войводата Лефтер Мечев, Георги Чепов, Георги Ганчев, Тодор Петков и Димитър Арнаудов пренасят нелегално костите му в Малко Търново в съндъче. На него изписват „Делото е свято. Проклети ще бъдете, ако не продължите борбата“, които са последните думи на Кондолов преди да издъхне. 

В Малко Търново се намира паметник костница на Георги Кондолов и музейна сбирка, а в Националния военноисторически музей се пазят пелерина и пушка, принадлежали на Кондолов. Ценни са и книгите на Иван Пандалеев Орманджиев „Приноси към историята на въстаническото движение в Одринско“ (1896 – 1903), I, и „Георги Кондоловъ и дейностьта му въ Страндженското въстание“ издадена в Бургас през 1927 година, съдържаща 5 портрета на войводата. Народът възпява делата на Георги Кондолов и в песента „Кондолов, страшен комита“. По-късно костите му са преместени на Петрова нива.

След запознаване с живота и дейността му в защита на останалите извън пределите на страната българи в Одринско и саможертвата му в Илинденско-Преображенското въстание и проучване на негови снимки, проф. Рашков изработва портрета на Георги Кондолов от глина.

  Той толкова впечатлява проф. Григоров, че когато го вижда, го целува по челото. “След това „портретът“ бе отлят в леярната с размери 40 см и днес ще бъде монтиран на това свещено място – Петрова нива“, каза за Радио Стара Загора скулпторът Димитър Рашков.

 Огромна е дистанцията на времето от 1903 г. до сега. „Онези българи са били високо интелигентни, добре образовани в страната или чужбина в повечето случаи. Те са се жертвали съзнателно за освобождението на братята си, останали извън пределите на свободна България!“, казва творецът.

 „Като съпоставим онези патриоти с днешните политици, които се раждат сутринта, а до вечерта, вече са „мъртви с действията си“ – виждаме, че те са хора от друга епоха!“ – завършва мислите си проф. Рашков.

 В звуковия файл чуйте интервюто с проф. Димитър Рашков.