Когато съм се родила, дядо посадил дърво и го нарекъл на мен. Братовчедите ми също имаха свои дървета. Попски круши. Невероятно сочни и сладки. С всеки следващ рожден ден на патрона си, дърветата растяха по-високо; сянката, която хвърляха наоколо, ставаше по-гъста; плодовете – по-едри и вкусни, а жълтият им цвят толкова се насищаше, че грееше като лятно слънце в талантливо нарисувана картина.
Винаги ще съм благодарна на дядо за този изключителен подарък, който направи на всеки от нас.
Да посветиш на едно дете дърво и така да му подариш невероятно преживяване е очарователно, възпитателно и вдъхновяващо.
Зная колко много хората в наши дни намират за важно да подаряват златни синджирчета, банкови сметки и недвижими имоти, но въпреки това продължавам да вярвам, че един от най-ценните подаръци е именно този, който получихме от дядо.
Той беше работил с хора и технологии и едва, след като се пенсионира, посвети времето си на градината. Вървеше сред лозите и дърветата с учебници в ръка и като вълшебник създаваше, присаждаше, грижеше се, знаеше всичко за всяко плодче и за всяко листенце наоколо. А ние – внуците му похапвахме най-едрите и вкусни плодове. И имахме привилегията от раждането си да притежаваме по едно свое дърво, кръстено с нашето име и растящо заедно с нас.
С този невероятен подарък дядо ни организира по едно специално лично преживяване, което доставя удоволствие и трае дълго-дълго през годините.
Докато си играеш, да изтичаш до своето дърво, да прегърнеш стеблото му, да се насладиш на първите му плодове, да вкусваш от тях късчета радост, а ароматният сок да лепне по ръцете ти и да прави деня още по-сладък и очарователен...
Преживяване, което не може да се сравни с никое друго.
Или след буря да бързаш към дървото си с тревога, дали ветровете са го наранили, оцелели ли са плодовете му – изобщо: дали нещата са наред с милото ти и жизнено приятелче, което освен всичко друго, носи и твоето име.
Днес, години по-късно, все още оценявам силата на този подарък.
С него дядо ни подари щастие... Дълготрайно щастие, което присъстваше в живота ни сезон след сезон, година след година.
Научи ни на грижа, на отношение и отговорност и ни даде възможност да се наслаждаваме на простичките, но безценни удоволствия на живота: да гледаме как крушите растат, заедно да ги берем, да хапваме заедно, докато разговаряме и се смеем и всеки от нас да изпитва гордост, че има свое собствено дърво и се грижи за него.
Моят прекрасен, мъдър дядо ни беше подарил смислено преживяване, което дълго време ни доставяше огромна радост, доближаваше ни до истинската ни същност и създаде незабравими, щастливи спомени. А защо не и преживяване, достойно да се нарече първа детска стъпка в толкова модерните днес практики на личностно развитие?
Освен това то имаше потенциал да се превърне в част от много по-голямо и вълнуващо житейско приключение. Вярно, никой от нас не пожела да стане агроном, но любовта към природата и жаждата за нови пътувания, земи, гледки и събития и до днес горят в сърцата ни.
И още нещо: оттогава зная, че ако някой ми каже: „Обичам круши, череши, ягодова торта, лимонов пай, рози, фрезии, лястовички,... да свиря на китара“... или каквото там обича, това обикновено е началото на дълга, красива история за вълнуващи преживявания и любими, много любими хора.
Автор: Даниела Иванова
Малкото леопардче Марго - най-новият обитател на Варненския зоопарк, което се роди през юли, придоби смелост и вече не се крие. Тя обаче се чувства по-сигурна, докато е около майка си Киара. Марго има и осиновители, които ще дават своя принос за отглеждането ѝ. Днес малкото диво коте направи своята първа изява пред медиите и влезе в обектива на Радио..
Редица събития и интересни дейности ще се проведат със студенти и курсанти в Планетариума на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров" в Световната седмица на Космоса. Ученици от няколко града също ще се включат в инициативите. Това каза доц. Веселка Радева, ръководител на Планетариума във ВВМУ във Варна. В дните, посветени на Космоса в цял..
На 5 и 6 октомври в читалище “Васил Левски” в квартал Галата ще се проведе първото издание на Омая Етно Фест. Фестивалът ще представи на публиката специално подбрана програма от занаятчии и музиканти , а деца, младежи и възрастни ще се гмурнат в чудния свят на народното творчество. Публиката е поканена да свие ръкави и да извае..
По-малко от една трета от мощностите на преработвателите на слънчоглед у нас са натоварени. Това каза за Радио Варна Яни Янев – председател на Асоциацията на преработвателите. Причината е в липсата на суровина. Още повече, че тазгодишната реколта на слънчоглед е с около 50 на сто от нормалните за страната. Икономистът Димитър Събев:..
Преди няколко дни гръмна новината за над 80 българските туристи, които останаха блокирани повече от денонощие на летището на гръцкия остров Корфу. Технически проблем със самолета забавя полетът с няколко часа, после с още няколко и така повече от 30 часа, както пише в публикация в социалните мрежи един от чакащите българи, с който опитахме,..
На 4 октомври е професионалният празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика. От 2007 година 4-ти октомври се чества като Ден на информационното общество в България. 4 октомври е рождената дата на Джон Атанасов, чийто принос в развитието на компютърната техника е световно признат. Той е роден през 1903 г. в..
Тридневен Фестивал на занаятите и изкуствата започва днес в Добрич. Проявата се организира за пети път от Фондация „Добруджанска задруга“ и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Добрич. На площад „Свобода“ своите произведения ще покажат десетки занаятчии и творци от цялата страна. Предвидена е и богата музикална програма...