Трябва ли да продължаваме да мълчим за нещата, които се случват, пита филмът, който откри 42-рия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза". Късометражната история на режисьора Небойша Слиепчевич "Човекът, който не можеше повече да мълчи" е носител на "Златна палма" от филмовия фестивал в Кан тази година и говори за страха като водеща сила.
Сниман в действителен влак на гарата в Загреб, той отвежда зрителите в 1993 година, когато пътническият влак от Белград за Бар е спрян в Стрипчи, Босна и Херцеговина, от паравоенни сили в рамките на операция за етническо прочистване. Докато те извеждат от влака невинни цивилни, само един човек от 500-те пътници се осмелява да им се противопостави.
Това е истинската история на човека, който не можеше повече да мълчи Томо Бузов – пенсиониран капитан от сръбската армия, който пътува по време на отпуска, за да види сина си.
По майсторски начин Небойша Слиепчевич разказва историята в 14 минути, които според кинокитиката показват връзката между филмовото и реалното време. Тя определя филма като инструктивен за хората, които правят късометражно кино.
Разказът въздейства ударно на зрителя не само заради самата история, но и поради факта, че е представен през гледната точка на мълчаливеца, тъй като основния персонаж не е същинският герой – човекът, който не можеше повече да мълчи, а един от наблюдателите. Режисьорът решава да развие историята от този поглед, за да може зрителят да се идентифицира по-лесно, но и да постави моралната дилема пред него, без да осъжда избора му, какво би направил самият той, ако изпадне в подобна ситуация.
Филмът е копродукция между Хърватия, България, Франция и Словения. Продуцент от българска страна е Катя Тричкова. В "Артефир" тя изрази радостта си от първата прожекция на филма пред българска публика, тази на "Златна роза", и важността от това той да бъде гледан отколкото се може повече хора. Очаква се "Човекът, който не можеше повече да мълчи" да бъде част и от програмата на Киномания 2024.
За какво не трябва да мълчи киното и каква е значимостта на това да имаме самосъзнанието за единно общество, от което да бъдем част – Катя Тричкова разказа в звуковия файл.
