Писателката и драматург Теодора Димова е избрана за член-кореспондент на БАН, стана ясно преди няколко дни. Димова е сред най-успешните съвременни автори у нас, лауреат на кампанията на Българското национално радио "Посланици на културата". В своите романи "Емине", "Майките", "Поразените" и "Не ви познавам" Димова съумява да пречупи историческите травми на българското общество, създавайки вълнуващи и често пъти трудни за преглъщане литературни сюжети.
Теодора Димова гостува в "Нашият ден", за да говори за "тънкия лед", по който стъпва един автор, пресъздаващ историческо време, както и за липсите и нуждите в съвременното човешко битие.
"Когато писах "Поразените", аз си дадох сметка защо има толкова малко романи около 9 септември, посветени на терора след това, на тези много страшни събития – защото е много мъчително. Имаме няколко разказа, които са противоположни едва ли не, които се бият, и човек трябва да се потопи в самото историческо събитие", споделя Димова и допълва, че най-голямо предизвикателство е било преодоляването на едностранчивото, категоричното и публицистично мислене.
Следващият роман "Не ви познавам" разглежда периода на прехода, който продължава да тежи в нашето общество. По думите на Димова, по време на творческия процес не е имало обичайното отстояние от времето. Авторката е опитала да преработи литературно реалността на улиците и площадите.
Димова перифразира откъс от книгата на Иван Костов "Свидетелства за прехода", където се казва, че ние все още не сме завършили този преход. Икономиката е преструктурирана и са се появили нови обществени слоеве и класи, но в манталитетно отношение българинът не се е научил да осмисля трезво събитията около себе си.
Писателката с тревожност наблюдава едно завръщане към мисленето от периода на тоталитарното минало. Човек трябва да осмисля реалността през мирогледа на един вярващ човек, по думите на Димова.
"Християнската координатна система е базата на нашата цивилизация", заявява писателката.
Димова разсъждава върху липсата на любов, която избива под формата на агресия. Авторката призовава всички да бъдат изключително внимателни един към друг, защото всеки жест е важен – той ще е нашият пропуск към вечността.
Като драматург Димова заявява, че театърът е магия, която се случва непосредствено. Театърът е възможност да кажеш нещо почти злободневно, което през сцената се превръща в изкуство. Въпреки това съществуват строги закони в театъра, защото иначе драматургията се разпада, допълва Димова.
В турбулентните времена, в които живеем, Димова забелязва огромна умора и апатия сред хората. Колкото по-малко българи гласуват, толкова по-голяма става тревогата от това, че тъканта на политиката се разпада, по думите на Димова, според която този разпад може да ни върне с 35 години назад.
От досег до чуждестранните читатели Димова получава усещането, че не ни възприемат като нещо екзотично, просто се интересуват от нас и се вълнуват от сходни проблеми.
Що се отнася до историческото минало, Димова отчита разминаване във възприятията тук и на запад: "Имам чувството, че в Западна Европа хората знаят за тоталитарния период по някакъв теоретичен начин. Колкото и да им го разказваме, не могат да разберат какво точно представлява и какви са последиците от него."
В края на разговора Димова заключава, че трябва да намерим човешкото и нормалното, което е заложено във всички нас.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
